Горнооряховски суджук

История

Първото доказателство за масово производство на този деликатес е от далечната 1538 г. и представлява ферман на султан Сюлейман I Великолепни, даващ право на Рустем паша да бъде владетел на земите в Раховиче-и-герб, т.е. днешна Горна Оряховица, и да събира данъците от производството на суджук. Така през 1861г. на Международното изложение в Торино, Италия, произведеният от Михаил Николов горнооряховски суджук бива награден с престижен медал. От пусналите дълбоко корени традиции в изработването на сухи колбаси се впечатлява и известният австро-унгарски пътешественик и етнолог Феликс Каниц. През 1882 г. той дори отразява възторга си от него в своята книга „Дунавска България и Балканът“. В „Български алманах“ от 1911 г. е открита и реклама на суджук, производство на горнооряховската фамилия Недеви, което е свидетелство за популярността на този продукт още оттогава. Неусетно той се превръща в емблема на Горна Оряховица и целия регион.

Защитено географско указание Горнооряховски суджук, произведен от фирма Р.А.03 БОБИ ООД

Уникалността на този продукт се крие не само във формата, аромата и вкуса, но и във факта, че за неговото производство не се използват никакви добавки под формата на антиоксиданти, цветостабилизатори или усилватели на вкуса. Най-отличителната черта на „Горнооряховски суджук“ е неподправеният вкус, дължащ се на високото качество на суровината, от която е приготвен. За неговото производство се използва единствено прясно говеждо месо от животни, които са най-малко 18-месечни. Комбинацията от растителни подправки, придаваща пикантния му вкус, е по традиционна рецепта, запазила се непроменена през годините. За да се постигне отличителната подковообразна форма на суджука, плътността и консистенцията му, заслуга имат месните производители, чиито умения са се предавали през поколенията. От далечното минало до днес горнооряховският суджук затвърждава позицията си на любим продукт на българската празнична трапеза. Популярен е митът, че вкусът му е толкова специфичен, заради уникалния горнооряховски въздух. Може би, защото през старопланинските проходи почти целогодишно навлизат течения, които благоприятстват неговото естествено зреене.